Теория на привързаността: Как ранните взаимоотношения оформят връзките ни

Теорията за привързаността, разработена от психолога Джон Боулби в средата на 20 век, революционизира нашето разбиране за човешките взаимоотношения. Тази новаторска теория се задълбочава в емоционалните връзки, които се формират между индивидите, като се фокусира особено върху връзките между бебетата и хората, които се грижат за тях. Докато изследваме теорията на привързаността и разбираме свързаните с нея стилове на привързаност, получаваме ценна информация за това как тези ранни взаимоотношения със значимите ни възрастни оформят нашите бъдещи взаимоотношения като възрастни индивиди.

Според Боулби, социалното ни програмиране се случва в ранна детска възраст. Дали ще израснем, чувствайки се основно сигурни или основно несигурни, се определя от начина, по който нашите родители или лицата, полагащи грижа, се отнасят към нас и към света. Родителите, които отдават голямо значение на взаимоотношенията с децата си, са склонни да правят повече, за да ги защитават, обгрижват и да им показват обичта си.

Те са склонни да прекарват повече време в допир с детето си - лице в лице и плът в плът; да са по-любопитни и да се интересуват от умственото развитие на детето си; да са по-фокусирани, внимателни и настроени към нуждите на детето си и като цяло да са по-мотивирани бързо да се отзоват в трудна или болезнена за детето ситуация, защото искат да възстановят доброто му състояние и усещането за сигурност. По тези начини те създават сигурна среда за детето.

Динамиката на тези ранни взаимоотношения оставя своята следа на психологическо ниво. Невроучените наблюдават, че децата, които получават повече внимание, грижа и любов от възрастните, са склонни да се развиват по-бързо, отколкото децата, лишени от социално взаимодействие с тях.

Тази статия има за цел да ви въведе накратко в теорията на привързаността, да вникне в стиловете привързаност, да предостави тестове, с които да проверите собствения си стил и да предложи насоки за развиване на сигурна привързаност.

В статията ще прочетете:

Теория на привързаността: Основи и стилове

„Ние сме толкова нуждаещи се, колкото са нашите незадоволени нужди.“

- Джон Боулби

Първоначалното изследване на стиловете на привързаност се основава на наблюдения върху значението на семейните взаимодействия и отношенията дете-майка за здравословното емоционално развитие на детето, както и отрицателното въздействие на майчината физическа и/ли емоционална липса върху детското развитие (Bretherton, 2000).

Боулби вярва, че лишените от топли емоции и обич деца преживяват майчина липса; за разлика от това, постоянно присъстващата, любяща връзка между майката и бебето е предпоставка за спокойно, добре развиващо се дете (Bretherton, 2000).

Ейнсуърт се присъединява към изследователската работа на Боулби и разширява своите наблюдения чрез поредица от наблюдателни изследвания и експерименти, от които най-известният е “Странната ситуация” (Ainsworth & Whittig, 1969).

Този експеримент измерва как децата изследват средата си в присъствието на майката, как реагират на непознати и как реагират, когато бъдат утешени от майките си. На база на резултатите, разработва рамка от наблюдаваните поведения, за да опише стиловете на привързаност в детството.

Тези ранни връзки служат като основа за емоционално и социално развитие. Сигурната привързаност към родител осигурява чувство за безопасност и сигурна база, от която детето може да изследва света.

Теорията за привързаността поставя индивидите в четири основни стила на привързаност - сигурен, тревожно-амбивалентен, избягващ и дезорганизиран, всеки от които се основава на качеството на техния опит във взаимоотношениеята им като деца с хората, грижещи се за тях. Тези стилове на привързаност влияят върху начина, по който хората подхождат и управляват взаимоотношенията си в зряла възраст. Нека разгледаме всеки стил на привързаност:

Сигурна привързаност

Как се формира сигурна привързаност?

Сигурната привързаност е резултат от последователните, отзивчиви грижи от страна на родителите по време на детството. Тези деца са сигурни, че родителите им могат да им осигурят безопасност и подкрепа и знаят, че могат да разчитат на тях, когато срещнат трудност. Това им дава възможност да се чувстват защитени да изследват средата около себе си, да бъдат любопитни към света и стават самостоятелни и уверени по-бързо.

Как да я разпознаем?

При децата: Ако майката на едно дете със сигурна привързаност напусне стаята, то преживява силен стрес, но бързо се успокоява, когато тя се върне.

При възрастните: В основата си сигурната привързаност е психологическа връзка, характеризираща се с доверие, комфорт и емоционална безопасност. Това е усещането, че можеш да разчиташ на някого, да си уязвим с него и да знаеш, че той ще бъде до теб, точно както ти ще бъдеш до него. Характеризира се с лекота при формиране на близки взаимоотношения, комфорт с интимността в отношенията и положителна представа за себе си и другите. Хората със сигурна привързаност умеят да общуват ефективно и директно, успяват да овладяват настроенията си и ги комуникират открито. Способни са да приемат зряло както интерес, така и отхвърляне от страна на другите.

Послание в партньорските отношения:

"ДВЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ЕДНО"

Комуникация: Сигурно привързаните хора общуват открито и честно във взаимоотношенията. Те изразяват своите нужди и емоции без страх от отхвърляне.

Независимост: Те ценят както близостта, така и независимостта, като балансират времето, прекарано с партньора си, и личното пространство.

Разрешаване на конфликти: Те са ефективни при разрешаването на конфликти. Подхождат към несъгласията с емпатия и фокус върху намирането на решения.

Доверие: Склонни са да се доверяват на своите партньори и имат доверие в стабилността на техните взаимоотношения.

Емоционална регулация: Те могат да преживяват емоциите си по здравословен начин и не се отдават лесно на ревностни чувства към партньорите си.

Тревожно-амбивалентна привързаност

Как се формира тревожно-амбивалентна привързаност?

Този стил на привързаност може да се развие, когато майката не е последователна в посрещането на емоционалните нужди на детето - понякога емпатична, понякога недостъпна емоционално. Това действа объркващо, тъй като детето не знае какво поведение да очаква. Подхожда с недоверие и подозрение към родителя си, но и е склонно да проявява прилепчиво поведение към него.  В резултат на всичко това то се научава да бъде бдително и тревожно за наличието на любов и внимание.

Как да я разпознаем?

При децата: Ако майката напусне стаята, детето с тревожен стил на привързаност, преживява много силен дистрес. Когато тя се върне, то е едновременно ядосано и щастливо. За да се върне към спокойствие, му е нужно повече време, а когато се успокои, отблъсква майка си.

При възрастните: Индивидите с този стил на привързаност често изпитват страх от изоставяне, силно желание за близост и повишена чувствителност към динамиката на взаимоотношенията. Те търсят прекомерно успокоение от другия и се тревожат за това колко отдаден на тях е партньорът им. Чрез честите си емоционални промени, допринасят за интензивни отношения, които на пръв поглед могат да изглеждат доста привлекателни и интересни, но всъщност са изключително неустойчиви.

Послание в партньорските отношения:

"САМО АКО МЕ ОБИЧАШЕ ТАКА, КАКТО АЗ ТЕ ОБИЧАМ"

Нужда от успокоение: Тези хора често търсят успокоение от партньорите си, за да потушат тревожността си относно връзката.

Страх от изоставяне: Те изпитват дълбок страх от изоставяне и могат да станат тревожни, когато партньорът им прекарва време далеч от тях.

Прекомерно анализиране: Те са склонни да анализират прекалено поведението на партньора си, търсейки признаци на потенциално отхвърляне.

Ревност: Те могат да изпитват силна ревност, особено в отговор на някакви заплахи за връзката.

Импулсивност: В моменти на стрес те могат да действат импулсивно, понякога отблъсквайки партньора си неволно.

Избягваща привързаност

Как се формира избягваща привързаност? Този стил на привързаност може да се формира, когато майката е емоционално отдалечена или не реагира на емоционалните нужди на детето. Тези родители не позволяват плача и подтикват децата си към преждевременна независимост преди те да са емоционално съзрели за нея. В резултат децата се учат да потискат емоциите си и да разчитат единствено на себе си, когато са уплашени, изпитват трудност или са болни.

Как да я разпознаем?

При децата: Ако майката на дете с избягваща привързаност напусне стаята и след това се върне, детето се държи така, сякаш нищо не се е случило. Това обаче не означава че детето не изпитва страдание, напротив - неговите стресови нива са също толкова високи, колкото и на децата с друг стил на привързаност. 

При възрастните: Този стил на привързаност се характеризира с желание за независимост и самоувереност. Индивидите с този стил може да имат затруднения с емоционалната интимност и могат да дадат приоритет на самодостатъчността пред близките взаимоотношения. Те могат да изпитват трудност при формирането на дълбоки емоционални връзки и изразяването на уязвимост. Типично за тях е, че не се разкриват напълно в отношенията си. Съсредоточавайки се върху негативите на партньорите си, те си осигуряват тази дистанция. Често са отбранителни, избягващи близост, което е сигнал за изтласканата болка от отхвърляне. Предпочитат да си тръгнат първи от дадени отношения, за да избегнат именно възможността да бъдат отхвърлени.

Послание в партньорските отношения:

"ИСКАМ ТЕ ВКЪЩИ, САМО ДА НЕ Е В СТАЯТА МИ, ОСВЕН АКО НЕ ТЕ ПОМОЛЯ"

Независимост: Тези хора ценят високо своята независимост и могат да дадат приоритет на личните цели пред нуждите на връзката. Поддържат илюзията, че могат да се грижат изцяло за себе си.

Емоционална дистанция: Те могат да бъдат емоционално дистанцирани и да имат трудности при изразяването на емоции.

Избягване на обвързване: Ангажиментът и дългосрочното планиране могат да бъдат предизвикателство за тях, тъй като може да се страхуват да не загубят своята независимост. Често избягват да бъдат докосвани и да докосват другите.

Минимална нужда от успокоение: Те често нямат нужда от успокоението на партньорите си и също не го осигуряват на тях.

Трудности с интимността: Те могат да изпитват трудности да бъдат емоционално интимни с партньорите си и понякога да изглеждат дори отчуждени. Имат трудности в това да се чувстват интимно споделени с партньора си, да задоволяват потребностите си заедно с него, а не индивидуално.

Дезорганизирана привързаност

Как се формира дезорганизирана привързаност? Този стил на привързаност може да е резултат от ранен опит на злоупотреба, често пренебрегване или травма, което го прави един от по-сложните стилове на привързаност за навигиране.

Как да я разпознаем?

Дезорганизираният стил на привързаност се характеризира със смесица от тревожно и избягващо поведение. Той е най-рядко срещан. Индивидите с този стил често имат противоречива представа за себе си и другите, което може да е резултат от непоследователни или дори травматични преживявания в детството. Те може да искат емоционална близост, но в същото време да се страхуват от нея, което води до смут в отношенията. Това е резултат от опита им в отношенията -  те преживяват интимността като страшна и се предпазват от нея.

Смесени сигнали: Хората с този стил на привързаност могат да изпращат смесени сигнали във взаимоотношенията. Може да искат близост, но след това да се отдръпнат.

Емоционален смут: Те често изпитват вътрешен смут и объркване относно собствените си чувства и желания.

Травма от миналото: Много хора с този стил на привързаност имат история на травма или трудни преживявания в детството, които допринасят за сложното им поведение.

Интензивни реакции: Те могат да имат интензивни реакции към стресови фактори във връзката, понякога проявявайки хаотично поведение.

Самосаботаж: В моменти на страдание те могат да проявят самосаботиращо поведение, което пречи на стабилността на връзката.

Какъв е моят стил на привързаност? Тест

Упражнение: Човек със сигурна привързаност ли съм?

Разгледайте следния списък и вижте дали отговаря - първо за вас самите, а след това за партнора ви:

• „Чувствам си се добре сам, но предпочитам обмена на интимната връзка."

• „Ценя близките си взаимоотношения и ще направя всичко възможно да ги поддържам в добро състояние."

• „Разбирам се добре с най-различни хора."

• „Обичам хората и хората са склонни да ме обичат."

• „Близките ми отношения не са крехки."

• „Наличието на много физически контакт и обич са приемливи за мен."

• „Чувствам се еднакво спокоен, когато съм с партньора си, както и когато съм сам."

• „Прекъсвания от страна на любимите ми хора не ме притесняват."

Упражнение: Човек с тревожна привързаност ли съм?

Ето някои типични твърдения. Вижте дали се отнасят за вас или за партньора ви:

• „Грижа се по-добре за другите, отколкото за себе си."

• „Често се чувствам така сякаш все давам, а не получавам нищо в замяна."

• „Най-добре вирея в разговори и взаимодействие с другите."

• „Ако ме разстроиш, имам нужда да говоря, за да се успокоя."

• „Партньорът ми има склонност да бъде себичен и егоцентричен."

• „Най-спокоен се чувствам, когато съм сред приятели."

• „Любовните отношения в крайна сметка се оказват разочароващи и изтощителни. Никога не можеш истински да разчиташ на никого."

Упражнение: Човек с избягваща привързаност ли съм?

Вижте дали някое не ви е познато - за вас или за партньора ви.

• „Знам как да се грижа за себе си по-добре, отколкото някой друг би могъл."

• „Аз съм човек, който се справя сам с всичко."

• „Чувствам се най-добре, когато мога да прекарам време в личното си убежище."

• „Ако ме разстроиш, имам нужда да остана сам, за да се успокоя."

• „Често чувствам, че партньорът ми иска нещо от мен или се нуждае от нещо, което не мога да му дам."

• „Чувствам се най-спокоен, когато няма никого около мен."

• „Аз съм невзискателен и предпочитам партньор, който също е невзискателен."

Важно е да се отбележи, че хората могат да проявяват комбинация от тези поведения и може да не се вписват само в една категория стил на привързаност. Например, дезорганизираният стил на привързаност се характеризира с комбинация между последните два - тревожен и избягващ, но достигащи до крайности. Ако проявявате понякога единия или другия, то не означава, че несъмнено имате дезорганизиран стил.

Привързаностите могат да се формират в резултат на генетични предпоставки, условията, в които майката живее, както и отношенията, в които е. Стиловете на привързаност също могат да се развиват с течение на времето, със самосъзнанието и опитът, който придобиваме. 

Доказателство, че гените и родителските грижи не са единственият фактор, е факта, че около 25-30% от хората променят стила си на привързаност в резултата от предишния си опит, партньорските си отношения или терапевтичната си работа.

След като се запознахте с теорията на привързаността и стиловете на привързаност, вероятно имате някаква представа къде се намирате според вашия опит и сегашните ви отношения. Има различни тестове, с които можете да направите допълнителна проверка. Предлагам ви два такива:

🇧🇬 Тест 🇧🇬

🇬🇧 Тест 🇬🇧

Как да развия сигурна привързаност?

Процесът е индивидуален и може да бъде доста продължителен. Оптимално е, когато той протича като терапевтичен такъв. В него, водени от психотерапевт, могат да бъдат усвоени различни поведения и вярвания, които да бъдат успешно приложени в реалния живот.

Пряк път към изграждането на сигурна привързаност може да бъде открит и в контекста на партньорските взаимоотношения. Да, съществуват различни терапевтични школи и направления за лечение и преодоляване на ранни детски травми, но що се отнася до взаимоотношенията, "ние биваме наранени от хора, но и можем да бъдем излекувани единствено от хора".

И това всъщност е добрата новина - напълно възможно е човек да развие своята сигурна привързаност, ако прекарва време в близка, сигурно функционираща, безопасна връзка с друг човек. Ако другият човек не е със сигурна привързаност, те имат възможността да взимат решението дори на ежедневна база да създават това пространство един за друг. Пространство, в което поставят връзката си на първо място, а нуждите си на второ. Тогава се получава парадоксален ефект - нуждите биват задоволени по начин, по който никога не биха могли да бъдат задоволени, ако бяха поставени на първо място. Това, което се случва, е не толкова излекуването на раните от детството, които всъщност може и да не могат да бъдат излекувани, а създаването на връзка, в която двама души са надеждно, трайно и присъстващи с емпатия един за друг. Тази нова емоционална среда развива нови невронни пътища, обогатени с любящото присъствие, които изместват старите токсични пътеки, изпълнени с отломките на страданието от детството. Партньорската двойка се превръща в контейнер за радоста от съществуването, която представлява свързаного партньорство. И тъй като качеството на двойката определя характера на социалната структура, разширяването на тази радост от местното към глобалното може да излекува повечето човешки страдания (Stan Tatkin, 2012).

Няколко насоки:

• Опознайте себе си и партньора си и вашите стилове на привързаност. Използвайте това знание със съчувствие и разбиране, а не като оръжие срещу партньора си.

• Бъдете себе си. Така ще насърчите и партньора си да бъде себе си. По този начин може да се случи безусловното приемане помежду ви. Разбира се, да бъдете себе си, не означава да бъдете безрасъдни и безразлични към другия, или да го използвате като извинение да се държите зле. Всъщност винаги когато партньорът ви сподели, че се чувства наранен, е необходимо да се съсредоточите по-малко върху това да бъдете себе си и повече върху това да се погрижите за неговите нужди. Създаването на доверително пространство, в което двамата партньори се пазят един друг в сигурност и безопасност ще даде възможност за изграждането на нови невронни пътища, които водят към сигурната привързаност.

• Не се опитвайте да промените другия. Можете да промените само средата, която да му е от помощ в процеса на развиване на своята сигурна привързаност чрез приемане, уважение, зачитане, преданост, подкрепа.

Теория на привързаността: Обобщение

Теорията на привързаността предлага призма, през която можем да разберем по-добре сложната природа на човешките взаимоотношения. Като признаваме въздействието на ранния ни опит от взаимодействието между нас и майка ни върху стиловете на привързаност и съответно отношенията ни с другите като възрастни, ние ставаме все по-способни да култивираме здравословни връзки. Пътуването към сигурната привързаност като лично израстване или в контекста на взаимоотношенията е трансформиращо и обогатяващо и ни дава възможност да функционираме по-зряло и по-щастливо.

Запишете час

Източници

• Ainsworth, M., & Whittig, B. A. (1969). Attachment and the exploratory behavior of one-year-olds in a strange situation. In B. M. Foss (Ed.) Determinants of infant behavior (vol. 4, pp. 113–136). Methuen.

• Bowlby, J. (1988). A secure base: Parent–child attachment and healthy human development. Basic Books.

• Bretherton, I. (2000). The origins of attachment theory: John Bowlby and Mary Ainsworth. In S. Goldberg, R. Muir, & J. Kerr (Eds.), Attachment theory (pp. 45–84). Routledge.

• Tatkin S. (2012). Wired for love. New Harbinger.